Да живее логиката, казвам!
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество,
(а то във гардероб или под спалнята)
на прѝзовата стълбица бих скочил,
но никога не бях "специалния".
А иначе на думи, ако питаш -
обичат ме до болка и блаженство.
Най-много им харесва да надничат
в леглото ми да няма друго женско.
Но ти си съвършено безхаберна,
към някому нахалните илюзии,
че може, късайки ми нервите,
да се вживява в ролята на муза...
И най-безцеремонно всичко живо,
при дяволи, усмихнато изпращаш.
Какъв съм късметлия да те имам!
Жена ми е върхът! Направо, страшна!
Така, че състезанията свършиха.
Победата е твоя. (Но тежко́ ти.)
Понякога последните са първи.
Да пием за логичното в живота!
©тихопат.
Данаил Антонов
09.10.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
