Да живее логиката, казвам!

22.10.2023 г., 19:24 ч.

Поезия » Любовна, Философска

275 3 2

Живях в необявени състезания

под сянката на умните поети.

Във книгите им - свойте оправдания,

намирах да съм втори или трети.

Да беше в поетичното ми творчество,

(а то във гардероб или под спалнята)

на прѝзовата стълбица бих скочил,

но никога не бях "специалния".

А иначе на думи, ако питаш -

обичат ме до болка и блаженство.

Най-много им харесва да надничат

в леглото ми да няма друго женско.

Но ти си съвършено безхаберна,

към някому нахалните илюзии,

че може, късайки ми нервите,

да се вживява в ролята на муза...

И най-безцеремонно всичко живо,

при дяволи, усмихнато изпращаш.

Какъв съм късметлия да те имам!

Жена ми е върхът! Направо, страшна!

Така, че състезанията свършиха.

Победата е твоя. (Но тежко́ ти.)

Понякога последните са първи.

Да пием за логичното в живота!

©тихопат.

Данаил Антонов

09.10.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.