Да лея ли сълзи аз всяка вечер,
за да оплаквам нашата любов!?
Аз знам, че няма да я върна вече.
Написахме и вече послеслов!
Дали си вече с друг, не зная...
Ти клетвите забрави ли кажи?
Загадката ще разгадая,
но твойта изневяра ми тежи!
Ти радваш ли се днес или си тъжна,
но моята душица се дере!
И ти на нашата любов си длъжна,
не зная кой ли ще, ме разбере...
Защо ме караш да унивам?!
Нали не стана нашата любов?
Горчиви сълзи няма да проливам,
за реквием на нашата любов...
1950г Първомай
© Христо Славов Всички права запазени