25.05.2008 г., 1:43

Да можех само...

833 0 15

 

Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!

 

Да можех само,
бих заключила тъгите във скалата
и посадила бих над тях
семената на дъгата!

 

Да можех само,
сбрала бих сЪлзите във шепи
и съживила бих със тях
каменното цвете!

 

Да можех само,
бих откраднала за всекиго по слънце
и бих ви ги дарила
с от обичта ми по зрънце!

 

Да можех само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...