17.09.2024 г., 7:41

Да можеше да видиш

590 2 0

 

Да можеше да видиш слънцето,

ах, щеше да плени сърцето ти.

Но не можеш, защото сляпа си —

изгубила си се в тъмното.

Да можеше да чуеш вятъра,

щеше да развее косите ти.

Но не можеш, защото глуха си —

какво ли заглуши душата ти?

Ще успееш ли да се намериш,

чудя се? Ще минеш ли стръмното?

Да се преоткриеш в тъмното,

моля се — да видиш пак слънцето!

Да чуеш песента на листата,

как нежно навън пее славеят,

да тръпна до полуда, щом повея

разнесе ти навред аромата.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...