Да можеше да видиш слънцето,

ах, щеше да плени сърцето ти.

Но не можеш, защото сляпа си —

изгубила си се в тъмното.

Да можеше да чуеш вятъра,

щеше да развее косите ти.

Но не можеш, защото глуха си —

какво ли заглуши душата ти?

Ще успееш ли да се намериш,

чудя се? Ще минеш ли стръмното?

Да се преоткриеш в тъмното,

моля се — да видиш пак слънцето!

Да чуеш песента на листата,

как нежно навън пее славеят,

да тръпна до полуда, щом повея

разнесе ти навред аромата.