Да усещаш нощем любимата,
когато заспи под завивките.
да я топлиш през зимата,
да докосваш извивките.
Да целуваш местата по нея,
където и вятър не стига,
за които слънце копнее
и само тъжно намига.
Да се вливаш в душата ѝ,
когато чувстваш сърцето,
да проникваш в дъгата ѝ,
загледан само в лицето.
Да се събуждаш вечно до нея,
да отпиваш от устните,
без да имаш идея
кои са по-вкусните…
28.07.2017 г. Велин
© Велин Всички права запазени