Да усещаш нощем любимата,
когато заспи под завивките.
да я топлиш през зимата,
да докосваш извивките.
Да целуваш местата по нея,
където и вятър не стига,
за които слънце копнее
и само тъжно намига.
Да се вливаш в душата ѝ,
когато чувстваш сърцето,
да проникваш в дъгата ѝ,
загледан само в лицето.
Да се събуждаш вечно до нея,
да отпиваш от устните,
без да имаш идея
кои са по-вкусните…
28.07.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
