11.07.2012 г., 23:47

Да обичаш

713 0 1

 

 

 

 

Не мога да избягам, не мога да се скрия.

Мога само да се боря. Трудно е, но няма

връщане назад. Протегни ръка и ме спаси

от самотата. 

 

Прегърни ме и аз ще ти се доверя.

Бъди моята мечта и аз ще тръгна с теб дори

накрая на света. Целуни ме нежно и нека в 

миг времето да спре.

 

Душите ни са вече слети

в едно. Сърцето ми е твое и бие единствено за 

теб. Не ме оставяй, бъди до мен и тук и във

вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пред теб е живота.много си млада за да пишеш за самота.гледай по оптимистично на живота-успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...