Jul 11, 2012, 11:47 PM

Да обичаш 

  Poetry » Love
519 0 1

 

 

 

 

Не мога да избягам, не мога да се скрия.

Мога само да се боря. Трудно е, но няма

връщане назад. Протегни ръка и ме спаси

от самотата. 

 

Прегърни ме и аз ще ти се доверя.

Бъди моята мечта и аз ще тръгна с теб дори

накрая на света. Целуни ме нежно и нека в 

миг времето да спре.

 

Душите ни са вече слети

в едно. Сърцето ми е твое и бие единствено за 

теб. Не ме оставяй, бъди до мен и тук и във

вечността.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пред теб е живота.много си млада за да пишеш за самота.гледай по оптимистично на живота-успех!
Random works
: ??:??