Jul 11, 2012, 11:47 PM

Да обичаш

  Poetry » Love
712 0 1

 

 

 

 

Не мога да избягам, не мога да се скрия.

Мога само да се боря. Трудно е, но няма

връщане назад. Протегни ръка и ме спаси

от самотата. 

 

Прегърни ме и аз ще ти се доверя.

Бъди моята мечта и аз ще тръгна с теб дори

накрая на света. Целуни ме нежно и нека в 

миг времето да спре.

 

Душите ни са вече слети

в едно. Сърцето ми е твое и бие единствено за 

теб. Не ме оставяй, бъди до мен и тук и във

вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пред теб е живота.много си млада за да пишеш за самота.гледай по оптимистично на живота-успех!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...