Да обичаш Богиня...

Да обичаш Богиня...

От Оня ден, от всичките най-първи,

аз първият въпрос запомнил съм...

Ти устните ми плахо щом потърси

изстена: „А не е ли само сън?...”

За щастие не беше и измина

една година в страстно тържество –

за мене смъртния: Любов с Богиня –

разбирам пиршество че е било...

Една година!.. Малко или много,

но ме допусна горе на Олимп

да ме дариш божествено: и с огън,

и с тайната от своя лабиринт!...

Ти имаш власт над Времето по право,

но мен то иска да ме отброѝ

и некомфортно с дъх е на забрава,

макар че все от Вечността струѝ...

...И днес те моля да направиш чудо:

ти Времето върни или го спри,

а в пристъп и на общата ни Лудост

в един-единствен ден го събери!...

От изгреви и залези безкрайни

ти направи с божествен жест – един

и обясни загадъчните тайни

на нашият Живот необясним!...

Луните, по които сме въздишали

опитай се да събереш в една

и с огнени комети да изпишем

на нощното небе над нас – Съдба!...

И даже да е много, много трудно

ти улови и всички Ветрове:

и разпиляните в световни бури,

и в завет по незнайни брегове!...

И пожеланото, и преживяното

ти събери във тоя ден голям:

от дързостта ми да те притежавам,

до тръпката на първия ти свян...

И в тоя ден измислен, но реален

тревожен като Любовта ни днес –

Живота да е без бутон сигнален

Страстта да спре в среднощният експрес...

Върни и Оня нежен смут в душите

и бурята във всички сетива

щом свличаха се дрехите, ушити

за други нрави с други правила;

когато се събираха ръцете

за да обхванат голите тела

(тъй както с длани се обгръща цвете)

и тихото стенание: Ела...

Опитвах се листóто от смокиня

да махна, че не падаше самó,

но властно спря ме ти:”Една Богиня

не може без смокиново листó!...”

От всеки допир даже и невинен

в миг мълния пробягваше през нас,

но срамежлив и още анонимен

бе на Страстта божественият глас...

...Една година!...Фантастична сума

от: дни, от страсти, трепети, луни...

...и спомен за килим от ланшна шума,

където Любовта ни приземѝ!..

31.01.2010.