3.04.2011 г., 21:35

Да обичаш на инат

1.1K 0 3

Да бе замлъкнало, сърце,

да бе сподавило вика!

Да бе избрало нямото страдание,

да бе сподавило тоз порив на кръвта.

 

Да бе изстинало ти, тяло грозно,

да бе се срутило ти в оня ъгъл черен.

Да бе попило билето отровно,

да бе затрило тоя блян неверен.

 

Но не, избрахте вий път друг,

отдадохте се на чувствата лъжовни.

Обърнахте вий гръб на тоя свят напук

и пропаднахте в онез ръцете  греховни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как разбирам само чувството ти в този стих... Много е хубав! Много силни думи, поздрави и от мен!
  • Хм...готик, готик, ама си млада и хубава! И може, и трябва да има нещо много цветно и красиво около теб, опиши го момиче!!!
  • Много болка откривам в този стих. Сърцето често надвива над разума. И колкото е сладко, два пъти повече боли, ако завърши зле. Но не съжалявай. Болките ни учат да сме по-силни следващия път, когато се изправим срещу живота. Поздрави за стиха!
    П.С. Малко ти се губи ритъма в последната строфа според мен. Може и аз да не си го чета правилно.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...