Apr 3, 2011, 9:35 PM

Да обичаш на инат 

  Poetry
739 0 3

Да бе замлъкнало, сърце,

да бе сподавило вика!

Да бе избрало нямото страдание,

да бе сподавило тоз порив на кръвта.

 

Да бе изстинало ти, тяло грозно,

да бе се срутило ти в оня ъгъл черен.

Да бе попило билето отровно,

да бе затрило тоя блян неверен.

 

Но не, избрахте вий път друг,

отдадохте се на чувствата лъжовни.

Обърнахте вий гръб на тоя свят напук

и пропаднахте в онез ръцете  греховни.

© Амбър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Как разбирам само чувството ти в този стих... Много е хубав! Много силни думи, поздрави и от мен!
  • Хм...готик, готик, ама си млада и хубава! И може, и трябва да има нещо много цветно и красиво около теб, опиши го момиче!!!
  • Много болка откривам в този стих. Сърцето често надвива над разума. И колкото е сладко, два пъти повече боли, ако завърши зле. Но не съжалявай. Болките ни учат да сме по-силни следващия път, когато се изправим срещу живота. Поздрави за стиха!
    П.С. Малко ти се губи ритъма в последната строфа според мен. Може и аз да не си го чета правилно.
Random works
: ??:??