Да бе замлъкнало, сърце,
да бе сподавило вика!
Да бе избрало нямото страдание,
да бе сподавило тоз порив на кръвта.
Да бе изстинало ти, тяло грозно,
да бе се срутило ти в оня ъгъл черен.
Да бе попило билето отровно,
да бе затрило тоя блян неверен.
Но не, избрахте вий път друг,
отдадохте се на чувствата лъжовни.
Обърнахте вий гръб на тоя свят напук
и пропаднахте в онез ръцете греховни.