31.01.2015 г., 14:31 ч.

Да обичаш русалка 

  Поезия
1814 6 27

Като биволско мляко е гъста
тишината от много въпроси
и настръхват в очите ми пъстри,
от бодлите на шипка по-остри.


Господ гледа отгоре чепато,
насред ято от ангели слаби...
В хор запяват от близкото блато,
нецелунати крастави жаби.

 

От вечерната лунна къделя,
само вятъра нишка заприда.
В небелязана с дата неделя,
сам по Млечния път ще си ида.

 

Като скрил се на сянка под клена,
всяка липса прилича на гущер.
Ще останат две ризи от мене
и с протрити подметки обуща.

 

Ще оставя пакет недопушен
и бензинова стара запалка.
Ще се помни, че бях непослушен,
в лудостта да обичам русалка...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??