Да обичаш русалка
Като биволско мляко е гъста
тишината от много въпроси
и настръхват в очите ми пъстри,
от бодлите на шипка по-остри.
Господ гледа отгоре чепато,
насред ято от ангели слаби...
В хор запяват от близкото блато,
нецелунати крастави жаби.
От вечерната лунна къделя,
само вятъра нишка заприда.
В небелязана с дата неделя,
сам по Млечния път ще си ида.
Като скрил се на сянка под клена,
всяка липса прилича на гущер.
Ще останат две ризи от мене
и с протрити подметки обуща.
Ще оставя пакет недопушен
и бензинова стара запалка.
Ще се помни, че бях непослушен,
в лудостта да обичам русалка...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
