23.01.2008 г., 21:32

Да оживеят за миг поне картините!

895 0 5

С водни боички рисувам по небето,

рисувам теб и любовта...

Намирам пътечка до сърцето,

следвам я... Тя е моята съдба!

 

С пастели рисувам върху твоето тяло!

Ето, рисувам сърце - с моята буква издълбано!

И събирам всички чувства, които миналото е повяло,

и ги пускам по кръвта ти да текат… бавно!

 

С моливи рисувам твоите очи,

добавям целувки… за по-пъстри цветове!

Аз съм фея, сбъдвам всичките мечти,

в ръцете си държа милиони светове!

 

Сега… ще порисувам с чувства и любов!

Голяма съм за пастелите и моливите…

Ще разлея върху листа малко живот,

за да оживеят за миг поне картините!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...