Jan 23, 2008, 9:32 PM

Да оживеят за миг поне картините!

  Poetry
904 0 5

С водни боички рисувам по небето,

рисувам теб и любовта...

Намирам пътечка до сърцето,

следвам я... Тя е моята съдба!

 

С пастели рисувам върху твоето тяло!

Ето, рисувам сърце - с моята буква издълбано!

И събирам всички чувства, които миналото е повяло,

и ги пускам по кръвта ти да текат… бавно!

 

С моливи рисувам твоите очи,

добавям целувки… за по-пъстри цветове!

Аз съм фея, сбъдвам всичките мечти,

в ръцете си държа милиони светове!

 

Сега… ще порисувам с чувства и любов!

Голяма съм за пастелите и моливите…

Ще разлея върху листа малко живот,

за да оживеят за миг поне картините!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...