18.04.2021 г., 14:33

Да опиташ на инат

451 2 14

Облаци мрачни в оранжев неон,
през прозореца блестят по телата,
атмосфера наситена с дъхав озон,
в тантранически ритъм вкарва душата.

 

И заченат във Рая е първият грях,
а това е първа стъпка по пътя към Ада,
мъжът заслепен последвал жената без страх
и осъден е во веки веков от глупост да страда.

 

Как се изкупва такава вина,
(всъщност вина никаква няма)
във Вселенска програма няма злина
и Рая и Ада с чувства само се хранят..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Жени! Но:
    "Има и друга - "Само Светлина",
    без Рай, без Ад, без безнадеждност,
    скрита Истина дълбоко в Душа,
    изгаряща в сърцето някаква копнежност,
    И буди често Тя човек в нощта
    непримирима светла Божа сила,
    Тъмното я предизвиква на война,
    а Тя усмихната в сърцето се разстила." Благодаря , че наминаваш!
  • "и Рая и Ада с чувства само се хранят".. !!!
  • Красиво и умно.
  • Привет момичета! Змията е "машата" ...Жената е "майсторката" на мъжа ! Благодаря ви!
  • „И заченат във Рая е първият грях,
    а това е първа стъпка по пътя към Ада...”
    Впечатляващо!
    Много хубав стих!☺

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...