Да остана човек

24.05.2018 г., 17:50 ч.

Поезия » Друга

1018 4 2

Не ме променяй никога, недей!

Кръста нека сам да си го нося.

Да съм здрав и тя да е добре,

за злато и пари не ще те моля!

Остави ме, само да живея.

Те богатите за щастие не знаят.

Нека ми е трудно, ще се боря -

в хотели с 5 звезди да спя не искам!

Само нека сърцето държи,

с другото ще се оправя.

И нейното да не спира да тупти,

макар до друг сега да е щастлива.

Не ме променяй, остави ме!

Беден и гладен, ще си живея такъв.

Тя да е добре, а пък на мене?!

На мен ми стига, че останах човек!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aap (Ангел)

2018-05-25T11:42:13+03:00

Поздрави Приятелю ,хареса ми!
LiaNik (И.К.)

2018-05-24T18:31:11+03:00

Чудесно написано. Така ми се иска да съм на мястото на героинята за която така искрено се моли лирическият...Само, че да осъзная, че той е по-добрият избор. Благодаря ти.