Да остана човек
Не ме променяй никога, недей!
Кръста нека сам да си го нося.
Да съм здрав и тя да е добре,
за злато и пари не ще те моля!
Остави ме, само да живея.
Те богатите за щастие не знаят.
Нека ми е трудно, ще се боря -
в хотели с 5 звезди да спя не искам!
Само нека сърцето държи,
с другото ще се оправя.
И нейното да не спира да тупти,
макар до друг сега да е щастлива.
Не ме променяй, остави ме!
Беден и гладен, ще си живея такъв.
Тя да е добре, а пък на мене?!
На мен ми стига, че останах човек!
© Калоян Калинов All rights reserved.
Само, че да осъзная, че той е по-добрият избор. Благодаря ти.