Да откраднеш ризата на самодива
Из "Дуелите на Кралството"
В сърцето на най-древната гора -
обител на магьосници и феи,
се крие извор с ледена вода,
даряващ с младост всички чародеи.
В потайна доба лунна светлина
огрява гледка - приказно красива -
с примамливо невинна голота
във извора се къпе самодива.
На шипков храст спокойно закачи
чаровницата ризата си бяла,
а дебнеха в гората две очи,
захласнати в блестящото ù тяло.
Самотен войн бродеше в нощта,
без страх от злите тайни на гората.
Преди година още я видя,
но помнеше косите ù от злато,
очите - две бездънни езера
и устните - изгарящи малини...
За миг протегна силната ръка
и скри под плаща леката коприна.
На извора водата закипя,
отнякъде дочу се птича песен...
Изправи самодивата глава
и нежен глас на арфи се разнесе:
"Какво си мислиш ти, глупако млад?
Нима крадците стават за герои?
Спаси ме от пронизващият хлад,
обичай ме, тогава ще съм твоя."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
