Да откраднеш ризата на самодива
Из "Дуелите на Кралството"
В сърцето на най-древната гора -
обител на магьосници и феи,
се крие извор с ледена вода,
даряващ с младост всички чародеи.
В потайна доба лунна светлина
огрява гледка - приказно красива -
с примамливо невинна голота
във извора се къпе самодива.
На шипков храст спокойно закачи
чаровницата ризата си бяла,
а дебнеха в гората две очи,
захласнати в блестящото ù тяло.
Самотен войн бродеше в нощта,
без страх от злите тайни на гората.
Преди година още я видя,
но помнеше косите ù от злато,
очите - две бездънни езера
и устните - изгарящи малини...
За миг протегна силната ръка
и скри под плаща леката коприна.
На извора водата закипя,
отнякъде дочу се птича песен...
Изправи самодивата глава
и нежен глас на арфи се разнесе:
"Какво си мислиш ти, глупако млад?
Нима крадците стават за герои?
Спаси ме от пронизващият хлад,
обичай ме, тогава ще съм твоя."
© Вики All rights reserved.
