22.07.2023 г., 12:16

Да пази Господ лудите в Наречен

651 4 5

ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН

 

... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,

живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,

пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,

написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета,

и плаках в електронната ви поща – един търкулнат в Нищото квазар,

 

и името дълбах си с джобна ножка на пейката в притихналия парк,

треперех в дъждовете насред лете – и сривах се със зимния капчук,

бях и пчелата в пролетното цвете! – и щъркелът, неотлетял на юг,

когато утре литна надалече, и хлътна в дебрите на Вечността –

Да пази Господ лудите в Наречен! – те носят Светлината на света.

 

22 юлий 2021 г.

гр. Варна, 20, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...