ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета,
и плаках в електронната ви поща – един търкулнат в Нищото квазар,
и името дълбах си с джобна ножка на пейката в притихналия парк,
треперех в дъждовете насред лете – и сривах се със зимния капчук,
бях и пчелата в пролетното цвете! – и щъркелът, неотлетял на юг,
когато утре литна надалече, и хлътна в дебрите на Вечността –
Да пази Господ лудите в Наречен! – те носят Светлината на света.
22 юлий 2021 г. ...