16.06.2011 г., 8:25

Да пазим думите

1.5K 0 14

 

Да пазим думите

 

Написах: "Искам да умра!",

това написах!

А трябваше да си разбрал:

не съм  актриса...

Но ето, тръгваш, ей така!

А болката  вали.
Бележки  - на заключена врата

 - писмата ти били.

      ***

 

Не ми го казвай  - вече никога

това камбанено  "Обичам те!!!".

 Да пазим думите, че може да потрябват!

На теб, на мен, на някой друг, все някога....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да ги пазим, необходими са...Но премълчаното вали в душата, оскотява съществуването от недоизказаност...
  • Камбаните са за радост и за мъка,и сълзите са за радост и за мъка,и любовта е и радост и мъка, и всичко е така преплетено,мила Маги!!!Благодаря ти,че си тук, на този ден.На седемнадесети почина тате,на седемнадесети родих детето си...
  • камбанено
    "обичам те"
    а после
    толкова тъга
    неистова..
    нима камбаните
    в душата ни
    бият
    и за болка
    орисани...

    *
    Цонка мила, докоснаха ме
    думите ти...сърдечно те прегръщам.
  • !
  • Благодаря на всички прочели и най-вече на коментиралите - словом и/или цифром!След редакцията звученето е на друго стихотворение и тонът сякаш не е моят, не се познавам в него.Но отношенията са по-важни от едно стихотворение.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...