Да, пиша
Да, пиша и не се гордея със това,
каквото имам, Бог ми го е дал,
душата си изливам във слова.
Наказал ме е, или приласкал.
Да, пиша и осъмвам край свещта.
Заспивам кротко с третите петли,
не търся слава, имидж не градя,
след всеки стих по-малко ме боли.
Да, пиша, цял живот съм си така,
и уж съм земна уж, но не съвсем.
И дойде ли денят да си вървя,
ще ви остане шепа думички от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
