Есен вън, а народът за пролет мечтае,
но как да дойде тя - никак не знае.
Кога нормално ще живеем,
а не в мизерия да тлеем?
За първото шанс за нас има,
можем да станем райска градина.
Благоденствието е нашата мечта,
Енчев, дай ни тази красота!
Ти си последната ни надежда,
що към спасение да ни повежда!
© Георги Всички права запазени