pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16807
11.07.2019 г., 0:08 ч.  

Да подпалим тишината! 

  Поезия » Любовна
1586 9 27

Удавих се в усещане за грях,

във бурните води на паралела.

Аз слабостта в сърцето си прибрах,

но не разбрах, че съм безумно смела.

 

И някакво завихрено поле,

родено от преглътнато мълчание,

събира днес в почернено котле

словата, неотронили признание.

 

Аз знам, че ти говориш в тишина,

а аз я будя и прегръщам риска.

Събличам гордостта си на жена,

безпаметно в мечтите си те искам.

 

Защо ли да прикриваме от срам

това, което слабост се нарича?

В душата си човек остава сам,

ако на глас живота не е сричал.

 

Създаден и отречен след това, 

той вече е за живия излишен.

Не те ли умори до смърт това

притворство на изкуственото дишане?

 

 

10.07.2019

 

Ади, благодаря за вдъхновението! ❤️

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Тихо, бурно затишие...
written-springs (А.Д.) written-springs
Проза » Други
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
  1608  11  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ангелче!
  • Влади, от толкова похвали се изчервих като ученичка..! Трогнаха ме думите ти!
  • Красива, многопластова и полифонична е поезията ти, Мария! Тя не само докосва, тя не само оставя следа, а облагородява и извисява сетивността на читателя над масата на универсума...
    Поздравления и силни аплодисменти!
  • Удоволствие е да те възнаградят с коментари като твоя и да дадат такава висока оценка на написаното от теб!
    Искрено ти благодаря, Марианче!
  • И твоето присъствие под стиховете ми превръща деня в празник! Много ценя усета ти, Рай, доверявам му се с радост!
  • "Аз слабостта в сърцето си прибрах,
    но не разбрах, че съм безумно смела."
    изкуственото дишане...
    ----
    много мъдрост, Мари! Много умение да я съчетаеш с чувството!
    Хубав ден, миличка, празнично ми е , когато те чета!
  • Ветровито момче,
    не завързвай при бури сърцето!
    То забраната-котва
    ще скъса, да иде е морето.
  • Още един път, се затвърждава мнението ми, че вдъхновението е нещо магично, вълшебно!
    И когато погледнеш с очите на вятър, с мастилени ръце хартиите попиват вдъхновение!
    Ти подпали тишината, подпали и нашите размисли Мария!
    Поздравявам те!
    Сила и жажда за живот е този стих!
  • Оригинален си, Генек!
    DPP, душата ми разцъфва от твоите адмирации! Благодаря!
  • Адмирации!
  • В многоточието са слова, които искам да изтърва, но не смея. И немея...
  • В многоточието се разлива
    твоята сетивност, още жива!
  • Хареса ми...
  • Винаги намираш добра дума за мен, Роси, а това ме прави щастлива!
    Слънцето е в твоите коси,
    аз на тебе точно го изпратих!
  • Ех, че хубаво, вдъхновяващо и подбутващо към...прегрешение! Хареса ми паралела, сякаш красотата на двете произведения взаимно се допълва и обогатява! Синхрон!
  • Похвалата ти ми действа много стимулиращо, благодаря ти, Пепи!
  • И от мен Браво!
  • Тази думичка ще бъде брошката на ревера на деня ми.
    Благодаря ти, Стойчо!
  • Браво!
  • Вие, момичета, карате думите в мен да балбукат, да търсят и намират лицата си и от резонанса на чувствата да изплитат онази емоция, без която човек забравя че е жив! Прегръщам ви с крилата които ми давате!
  • Подпалена е вече! И как красиво гори само!!! Не знам какво се казва в края на толкова могъщо произведение... Прегръщам те. И адмирации на крака!!!
  • "Палите тишината!" Удоволствие е да чета вдъхновение от вдъхновение и да трептя... Думите, никога не си отиват от нас, но често ги захвърляме в тишината на собствената си вселена или ги преглъщаме, като сух залък хляб. И е още по- силно и още по-красиво, когато някой полети с редовете и ние се извисим, след прочита. Тогава реките от мисли, отново се обличат в думи и света ни, личният малък кръговрат на всеки от нас, се обагря от емоционален цвят. И за Мария, и за Ади, от мен по едно чистосърдечно : Продължавайте!
  • "Аз знам, че ти говориш в тишина,
    а аз я будя и прегръщам риска.
    Съблякла гордостта си на жена,
    безпаметно в мечтите си те искам." Толкова е хубаво да може да чуваш и да чувстваш тишината! Поздравления, Мария!
  • Иржи, под всяко произведение има следващо от автора и следващо от раздела, а под тях - свързано произведение и бутон + създай. Избираш си вдъхновението и това е пътя до бутона, на който трябва да кликнеш, когато въведеш твоето стихотворение. Не е нужна предварителна уговорка с автора на първоизточника, аз ги уведомявам, след като вече съм го изпратила за публикуване.
    Благодаря ти за късното среднощно посещение и коментара, мила!
  • Излиза,че е по-лесно ако някой ти подари идея,но дали става със споразумение?Да взема и аз да си харесам някоя,защото там ми е слабото място,да ги намирам само около мен.!Много е хубав стиха ти,Мария,направо разкошен,трябва да прочета и разказа на Аделина,но вече се уморих да чета и коментирам,затова нямам много време за свое...
  • Все едно си го чакала, макар че вече минава полунощ!
    Леки сънища, принцесо на вдъхновенията!
  • Каква усмивка породи преди "Лека нощ"...
    А аз благодаря за тази емоция!!!
Предложения
: ??:??