Душата ми от мъка стене,
опитвам да не ми личи,
но дори сърцето в мене,
плаче и неможе да мълчи.

Сълзите си да здържам, аз не мога,
сърцето и душата са ранени,
като гледам как не вярващите в Бога,
от земята си отиват, не спасени.

Тежко е да гледаш как,
хората по грешен път отиват,
съгрешават пак и пак
и душите им погиват.

Толкоз хора има заблудени
и не искащи да се покаят,
а душите и остават не спасени,
мислейки че след смърта е краят.

Не искат да повярват и не чуват,
след смърта, не идва края,
душите вечно съществуват,
едните в ада, други в рая.

Исус за Господ, трябва да признаеш,
да получиш на душата си спасение
и само в живота този, може ти да се покаеш,
иначе ще идеш вечно на мъчение.

Господ съществува, не разбират
той е алфа и омега, началото и края,
вечноста си хората сами избират
къде ще идат, в ада или в рая.

Ако тук на таз земя не се покаеш,
после няма там прощение,
Исус за Господ, трябва да признаеш,
да получиш на душата си спасение.

Къде ще идеш си избираш сам,
приеми Исус, доде си на земята
и душата ти ще бъде там,
вечно с него в небесата.