Mar 7, 2019, 10:29 AM

Да получиш на душата си спасение

  Poetry » Other
463 0 0

Душата ми от мъка стене,
опитвам да не ми личи,
но дори сърцето в мене,
плаче и неможе да мълчи.

Сълзите си да здържам, аз не мога,
сърцето и душата са ранени,
като гледам как не вярващите в Бога,
от земята си отиват, не спасени.

Тежко е да гледаш как,
хората по грешен път отиват,
съгрешават пак и пак
и душите им погиват.

Толкоз хора има заблудени
и не искащи да се покаят,
а душите и остават не спасени,
мислейки че след смърта е краят.

Не искат да повярват и не чуват,
след смърта, не идва края,
душите вечно съществуват,
едните в ада, други в рая.

Исус за Господ, трябва да признаеш,
да получиш на душата си спасение
и само в живота този, може ти да се покаеш,
иначе ще идеш вечно на мъчение.

Господ съществува, не разбират
той е алфа и омега, началото и края,
вечноста си хората сами избират
къде ще идат, в ада или в рая.

Ако тук на таз земя не се покаеш,
после няма там прощение,
Исус за Господ, трябва да признаеш,
да получиш на душата си спасение.

Къде ще идеш си избираш сам,
приеми Исус, доде си на земята
и душата ти ще бъде там,
вечно с него в небесата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...