Да помълчим
Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани,
дори и утро недочакали слова,
защото нямат право даже на това.
А тишината пак с душата си ги брани.
Да помълчим и да послушаме Всемира,
той пътя наш така навярно начерта
та щом прелее в нощ полека вечерта,
по него (само в сън) любов да ни намира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
