20.11.2013 г., 19:41

Да послушаме музика.

1K 0 3

Да послушаме музика.

 

Момиче от огън!                                 

Преди зората,                                    

когато погледнах в очите ти,             

реших, че може би това е любов.   

Моля те, прости ми,                            

нищо не е от значение,                        

освен ноемврийския дъжд,             

но аз не искам да пропусна нищо    

дори и дъжда.                                     

Това не е довиждане,                       

когато мъж обича жена.                   

Пожелай си нещо                            

и аз ще го направя за теб.               

Твърде късно е да се извиня,             

време е да тръгваме.                      

Аз съм паднал пред теб,                  

момиче от огън.                             

Преди зората                                    

е време за любов.                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Донев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми...
  • Много музика има в тия думи, щастието е в нейните ръце може да го моделира ...............
  • Чудесен лирически етюд!Много любов...Пожелавам на героя наистина да не пропусне нищо, за да не се наложи да се извинява, и да я направи много щастлива.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...