Да поспрем?...
Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем: “Добър вечер”.
Не искаме да чуем в рима
как може някой да запее
измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
ни тегли силно за ръкава
и ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
разбрахме и каква ни е цената,
но пък забравихме да пеем
и приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
тя няма да ни укорява.
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
нима парите и успехът?…
Препускаме зловещо устремени
към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем: “Добър вечер”.
Не искаме да чуем в рима
как може някой да запее
измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
ни тегли силно за ръкава
и ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
разбрахме и каква ни е цената,
но пък забравихме да пеем
и приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
тя няма да ни укорява.
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
нима парите и успехът?…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
