Shocolad (Татяна) Shocolad (Татяна)
5
May 18, 2008, 8:28 AM

Да поспрем?...

  Poetry
1.3K 0 8
Епохата ни стиска здраво за гърлата.
Препускаме зловещо устремени
към някакво забързано далече.
Забравяме да кажем: “Добър вечер”.
Не искаме да чуем в рима
как може някой да запее
измислена за нас любовна песен.
Мечтата за успех и слава
ни тегли силно за ръкава
и ние тичаме след нея.
Научихме се как да се гордеем,
разбрахме и каква ни е цената,
но пък забравихме да пеем
и приютихме самотата.
Направихме я най-добър приятел -
тя няма да ни укорява.
Ще поощрява, ще прощава.
Но кой ще ни прегърне за утеха -
нима парите и успехът?…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0