24.05.2009 г., 21:01

Да посрещнем изгрева

714 0 2

Кажи няколко думи прекрасни

и знай, ще развълнуваш моето сърце.

Целуни ме с устни страстни

под синьото небе.


Нежно ръката си подай,

аз нежно ще я поема,

с предизвикателен поглед ме изгаряй,

аз леко ще простена.


Съблечи от мене всяка дреха,

съблечи ме и не говори.

От дрехите направи пътека,

сред черешовия цвят ме люби.


Нека красивите овошки

бъдат свидетел на любовта.

Нека с въздишки

посрещнем изгрева.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...