Да прегърнем любовта
святата любов,
онази истинската,
страстната,
в романтиката, във поезията,
в песента,
а към душата своя
не поглежда.
А ние носиме я.
Фина и безплътна,
ефирен полъх,
нежна красота,
в сънищата ни безпаметно
изплува,
във мигове на блян...
и самота.
Нека я допуснем
до очите си,
до мислите любящи,
до смеха.
Тогава и светът ни -
огледало на душите,
ще се усмихне.
Да прегърнем любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени