26.09.2007 г., 15:23

Да прегърнем любовта

918 0 23
Всеки търси
святата любов,
онази истинската,
страстната,
в романтиката, във поезията,
в песента,
а към душата своя
не поглежда.

А ние носиме я.
Фина и безплътна,
ефирен полъх,
нежна красота,
в сънищата ни безпаметно
изплува,
във мигове на блян...
и самота.

Нека я допуснем
до очите си,
до мислите любящи,
до смеха.
Тогава и светът ни -
огледало на душите,
ще се усмихне.
Да прегърнем любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това е много хубаво!!!
  • ,,Тогава и светът ни -
    огледало на душите,
    ще се усмихне.
    Да прегърнем любовта.''

    Прекрасен стих, Таничка!
    Ти носиш любовта в сърцето си!
    Прегръщам те силно!

  • Като те чета светът започва да изглежда по-приятно място,а животът по-лесен и ведър.Поздрав!!!
  • Как заразявате с Оптимизъм и Доброта...Благодаря!
  • Факт...поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....