Sep 26, 2007, 3:23 PM

Да прегърнем любовта

  Poetry
924 0 23
Всеки търси
святата любов,
онази истинската,
страстната,
в романтиката, във поезията,
в песента,
а към душата своя
не поглежда.

А ние носиме я.
Фина и безплътна,
ефирен полъх,
нежна красота,
в сънищата ни безпаметно
изплува,
във мигове на блян...
и самота.

Нека я допуснем
до очите си,
до мислите любящи,
до смеха.
Тогава и светът ни -
огледало на душите,
ще се усмихне.
Да прегърнем любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това е много хубаво!!!
  • ,,Тогава и светът ни -
    огледало на душите,
    ще се усмихне.
    Да прегърнем любовта.''

    Прекрасен стих, Таничка!
    Ти носиш любовта в сърцето си!
    Прегръщам те силно!

  • Като те чета светът започва да изглежда по-приятно място,а животът по-лесен и ведър.Поздрав!!!
  • Как заразявате с Оптимизъм и Доброта...Благодаря!
  • Факт...поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...