26 сент. 2007 г., 15:23

Да прегърнем любовта

921 0 23
Всеки търси
святата любов,
онази истинската,
страстната,
в романтиката, във поезията,
в песента,
а към душата своя
не поглежда.

А ние носиме я.
Фина и безплътна,
ефирен полъх,
нежна красота,
в сънищата ни безпаметно
изплува,
във мигове на блян...
и самота.

Нека я допуснем
до очите си,
до мислите любящи,
до смеха.
Тогава и светът ни -
огледало на душите,
ще се усмихне.
Да прегърнем любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е много хубаво!!!
  • ,,Тогава и светът ни -
    огледало на душите,
    ще се усмихне.
    Да прегърнем любовта.''

    Прекрасен стих, Таничка!
    Ти носиш любовта в сърцето си!
    Прегръщам те силно!

  • Като те чета светът започва да изглежда по-приятно място,а животът по-лесен и ведър.Поздрав!!!
  • Как заразявате с Оптимизъм и Доброта...Благодаря!
  • Факт...поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...