26 сент. 2007 г., 15:23

Да прегърнем любовта

925 0 23
Всеки търси
святата любов,
онази истинската,
страстната,
в романтиката, във поезията,
в песента,
а към душата своя
не поглежда.

А ние носиме я.
Фина и безплътна,
ефирен полъх,
нежна красота,
в сънищата ни безпаметно
изплува,
във мигове на блян...
и самота.

Нека я допуснем
до очите си,
до мислите любящи,
до смеха.
Тогава и светът ни -
огледало на душите,
ще се усмихне.
Да прегърнем любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е много хубаво!!!
  • ,,Тогава и светът ни -
    огледало на душите,
    ще се усмихне.
    Да прегърнем любовта.''

    Прекрасен стих, Таничка!
    Ти носиш любовта в сърцето си!
    Прегръщам те силно!

  • Като те чета светът започва да изглежда по-приятно място,а животът по-лесен и ведър.Поздрав!!!
  • Как заразявате с Оптимизъм и Доброта...Благодаря!
  • Факт...поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...