15.07.2007 г., 10:23

Да прощаваш

834 0 7
 

Наивна съм като момиче малко,

като дете останах - много жалко!

Не се поучих от безбройни грешки,

все казвам: всички грешки са човешки.

И пак отново склонна съм да вярвам,

и пак доверие и към врага показвам.

На всички давам свойто опрощение,

прости им, Боже, че са в неведение!

А добродетел било да прощавам.

Нали  сама за други се наказвам,

 измъчвам си душата от страдание

и често се разтърсвам от ридание

дали не ме наричат  „мижитурка"

(към всичките ми епитети е притурка),

но май такава дума  заслужавам,

щом съм готова всичко да прощавам.

С усмивка се събуждам всеки ден,

че Бог е проявил любов към мен,

че ме е съхранил до сутринта.

Дано да ме пази днес да не сгреша!





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • сърдечно благодаря!
  • Браво, Нели!
    Страхотен стих!
    И много поучителен!
    Дано се прочете от повече хора!
    Поздрави!
  • Благодаря,че още ме четете!
  • браво Нелка!Поздравче!
  • благодаря момичета!научете се да прощавате!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...