30.08.2005 г., 10:43

Да се целунем едва

1.7K 0 24
Уж се задявахме
пясъчно бръмнали,
бръмбар ни щукна в глава -
гъдел във нас
любопитство негласно:
да се целунем едва.
Капчици свежи
по устните нежно
бляскаха сякаш са мед.
С къпещ лазур
ги покрихме копнежно
да не изчезнат с дъха.
И с аромат джинджифилен
във мислите
спретнахме таен декор:
от тишината
скроихме си дреха,
от тъмнината - подслон,
горе звездите
със бархетна нежност
метнаха китен юрган,
долу сред пясъчно-лунна
безбрежност
мамеше топло легло.
Всичко бе само
една увертюра,
следваше важният ход.
Той пък се скри
под завивка зефирена.
Камера, моля ви, стоп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...