Да се целунем едва
пясъчно бръмнали,
бръмбар ни щукна в глава -
гъдел във нас
любопитство негласно:
да се целунем едва.
Капчици свежи
по устните нежно
бляскаха сякаш са мед.
С къпещ лазур
ги покрихме копнежно
да не изчезнат с дъха.
И с аромат джинджифилен
във мислите
спретнахме таен декор:
от тишината
скроихме си дреха,
от тъмнината - подслон,
горе звездите
със бархетна нежност
метнаха китен юрган,
долу сред пясъчно-лунна
безбрежност
мамеше топло легло.
Всичко бе само
една увертюра,
следваше важният ход.
Той пък се скри
под завивка зефирена.
Камера, моля ви, стоп!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
