Aug 30, 2005, 10:43 AM

Да се целунем едва 

  Poetry
1401 0 24
Уж се задявахме
пясъчно бръмнали,
бръмбар ни щукна в глава -
гъдел във нас
любопитство негласно:
да се целунем едва.
Капчици свежи
по устните нежно
бляскаха сякаш са мед.
С къпещ лазур
ги покрихме копнежно
да не изчезнат с дъха.
И с аромат джинджифилен
във мислите
спретнахме таен декор:
от тишината
скроихме си дреха,
от тъмнината - подслон,
горе звездите
със бархетна нежност
метнаха китен юрган,
долу сред пясъчно-лунна
безбрежност
мамеше топло легло.
Всичко бе само
една увертюра,
следваше важният ход.
Той пък се скри
под завивка зефирена.
Камера, моля ви, стоп!

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??