Казах "довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана.
Глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се.
И забравих накъде съм тръгнала.
Заблудих се.
Не разбрах, че се е съмнало.
А свободата беше кърваво-солена.
Върнах се и сложих си оковите смирена.
© Виктория Всички права запазени