Пак, глупаче,
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам
този сън -
как целувам
теб отвън,
как докосвам
всеки ред
и се просвам
там, до теб
във кревата,
в твоя ум.
В нас сърцата
правят бум.
Като лудо
твоето бие.
Няма друго
к'во да крие.
Леле, как
сега говори.
Иска пак
да се повтори
всеки ден
и всичко с нас.
Стой до мен,
до теб съм аз.
Да те пуснат,
да те имам,
в тебе гушнат
да заспивам.
© Krischo Всички права запазени