Пак, глупаче,
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам
този сън -
как целувам
теб отвън,
как докосвам
всеки ред
и се просвам
там, до теб
във кревата,
в твоя ум.
В нас сърцата
правят бум.
Като лудо
твоето бие.
Няма друго
к'во да крие.
Леле, как
сега говори.
Иска пак
да се повтори
всеки ден
и всичко с нас.
Стой до мен,
до теб съм аз.
Да те пуснат,
да те имам,
в тебе гушнат
да заспивам.
© Krischo All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
