Да се преродя в жена
С гордостта на мака във полето
доживявам тихо своя час.
Покой дарява ми небето.
В миг последен ще съм с вас.
Тялото ми - стара къща.
Скърцащи прозорци и врати.
Спомените ще се връщат.
За духа ми млад и как лети.
Често исках всичко да е срочно.
Да сме точни за уречения час.
Мечти човешки ме крепяха.
Закъде ли бързах, бързах аз?
И пак в жена искам да се преродя.
Горещо Бога моля за това.
Обич да раздавам - топлина.
ЛЮБОВТА и ЖЕНАТА ще спасят света.
© Пепа Йорданова Всички права запазени