30.09.2009 г., 9:24

Да се срещнем в нереалното

670 0 1

В "реалното" сме претоварени -
проблеми, отговорности и тичане...
Често стигаме до крайности -
цинични сме, и любовта отричаме...

Реално - ти си мъж, вълнуващо типичен.
Реално - аз съм доста ексцентрична.
Реално - несигурно в душите си надничаме.
Реално - доказваме се и се вричаме.

Отвъд това  сме истинските ние -
онова, което само аз откривам в теб,
чувството, което ти запалваш в мен,
усещането за нереалност...
Да се срещнем там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...