Sep 30, 2009, 9:24 AM

Да се срещнем в нереалното

  Poetry » Love
672 0 1

В "реалното" сме претоварени -
проблеми, отговорности и тичане...
Често стигаме до крайности -
цинични сме, и любовта отричаме...

Реално - ти си мъж, вълнуващо типичен.
Реално - аз съм доста ексцентрична.
Реално - несигурно в душите си надничаме.
Реално - доказваме се и се вричаме.

Отвъд това  сме истинските ние -
онова, което само аз откривам в теб,
чувството, което ти запалваш в мен,
усещането за нереалност...
Да се срещнем там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...