Да се събудим
Болезнено и бавно се събличаме
от навика да носим разни маски.
Ранимостта ни - скрита и отричана
напира, мята се, жадува ласки.
Сърцата ни - ревниво охранявани
любов жадуват, търсят просветление...
Антични страхове превръщат бляна ни
в поредното отказано сражение.
Това ли носим в гневните си вени?
И трябва ли докрай да се погубим?
Не искам да живеем победени
а със Любов от сън да се събудим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Димова Всички права запазени
