Oct 30, 2008, 10:11 AM

Да се събудим 

  Poetry » Phylosophy
797 0 9

Болезнено и бавно се събличаме

от навика да носим разни маски.

Ранимостта ни - скрита и отричана

напира, мята се, жадува ласки.

 

Сърцата ни - ревниво охранявани

любов жадуват, търсят просветление...

Антични страхове превръщат бляна ни

в поредното отказано сражение.

 

Това ли носим в гневните си вени?

И трябва ли докрай да се погубим?

Не искам да живеем победени

а със Любов от сън да се събудим!

© Мартина Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??