Болезнено и бавно се събличаме
от навика да носим разни маски.
Ранимостта ни - скрита и отричана
напира, мята се, жадува ласки.
Сърцата ни - ревниво охранявани
любов жадуват, търсят просветление...
Антични страхове превръщат бляна ни
в поредното отказано сражение.
Това ли носим в гневните си вени?
И трябва ли докрай да се погубим?
Не искам да живеем победени
а със Любов от сън да се събудим!
© Мартина Димова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
