28.09.2008 г., 8:53

Да си ходя ли?

967 0 1

Аз май ще си тръгвам полека;

доста път извървях като куче.

Не ми се ходи от лекар на лекар,

не съм човек, от който се смуче.

 

Добричък съм. И всеки ме мачка.

Жал ми е все да не засегна човек.

Работя много, а за друг е голямата пачка

и ме наричат вече глупаво мече.

 

Но аз си живея в моя си свят.

В който обичам и в който се губя.

Спокоен съм като се прибера у дома.

Как живея - нека другите се чудят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никъде няма "да си ходиш", а ще се бориш!
    Животът е за това, да му прескачаме препятствията.
    Прегръщам те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...