Аз май ще си тръгвам полека;
доста път извървях като куче.
Не ми се ходи от лекар на лекар,
не съм човек, от който се смуче.
Добричък съм. И всеки ме мачка.
Жал ми е все да не засегна човек.
Работя много, а за друг е голямата пачка
и ме наричат вече глупаво мече.
Но аз си живея в моя си свят.
В който обичам и в който се губя.
Спокоен съм като се прибера у дома.
Как живея - нека другите се чудят.