Аз май ще си тръгвам полека;
доста път извървях като куче.
Не ми се ходи от лекар на лекар,
не съм човек, от който се смуче.
Добричък съм. И всеки ме мачка.
Жал ми е все да не засегна човек.
Работя много, а за друг е голямата пачка
и ме наричат вече глупаво мече.
Но аз си живея в моя си свят.
В който обичам и в който се губя.
Спокоен съм като се прибера у дома.
Как живея - нека другите се чудят.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
